Йордан Радичков
Дърворезачка
/ корица и оформление на книгата /
Един ден на вратата в дома на Йордан Радичков се чука. Две момчета с червени фуражки от политехническия университет са пристигнали с копие от книгата на автора „Коженият пъпеш“. Дошли са за автограф. На въпроса дали са чели книгата, студентите си признават, че не са я чели, но заглавието им напомнило за школата им по ръгби. Радичков разписва книгите, момчетата си тръгват и едва след тяхното заминаваме авторът възкликва „Те са!“, но момчетата вече са се изпарили. Това са мнимите телевизионни техници, които неот-давна са оправили телевизора на автора като са задиг-нали всичките му вътрешни компонентни. Тяхното неочаквано появяване и още по-неочаквано изчезване съвпада с появяването на едно меланхолично куче, един див заек, едни клещи с особен символ и изчезването на пациент без име и без история от психодиспансера. Повторната поява на момчетата е само началото на редица необясними събития в махалата на писателя, където е започнала необезпокоявано да обикаля една твърде интересна дърворезачка с двама дърворезачи. „Дърворезачка“ безспорно е една от най-смешните и невъзможни истории на Радичков, в която действието не спира нито за един миг, а животът в махалата на писателя е изпъстрен с всевъзможни образи, които всяка секунда се впускат в най-причудливи приключения.
Новелата "Дърворезачка" е последната от сборника "Скални рисунки", от който излязоха в твърди корици и самостоятелните издания на останалите новели - "Козел" и "Заекът". Трите издания следват една поредична стилистика, обединяваща ги чрез типография, оформление и изразни средства.
